Традиции,занаяти,поколения

"Столетия наред Сливен е играл важна роля в историческото и в икономическото развитие на България.Голямо селище далеч преди Освобождението,с развито производство ,той и до днес е съхранил в своите околности като паметници на миналото вади,долапи(тепавици),бари и воденици.В наше време те изживяват последните си дни.И ни става мъчно, като виждаме как трудно се поддържат от потомците на някогашните "долапчии" и бараджии.Част от тях вече изоставени се рушат,за да изчезнат някой ден и да се заличи една толкова дълбока диря от нашата промишлена история."


Това е цитат от книгата на Хараламби Хараламбов 
"Вадите,тепавиците,барите и водениците в Сливен"

Черпейки от историята на Сливен  ,от Книгите на Симеон Табаков,Георги Козаров.трудовете на Н .Тодоров,Д.Г.Гаджанов,П.Дорев,М.Велева,В.Венедикова и др. свързани с текстилното производство,говорейки и изслушвайки спомените на старите "долапчии" ,Хараламбов е написал книга,описваща живота и трудолюбието на хората занимавали се с този поминък.


Използвайки и припомняйки труда на тези хора,аз   ще се опитам да Ви покажа и да преразкажа за този изчезващ занаят ,за красотите на сливенския балкан и за забравени местности
Един от тези стари "долапчии" е и свекъра ми.
Купувайки тепавицата и барата на Иван Иванов,Калуд Калудов Калудов започва да се занимава с този занаят и дълги години изкарва прехраната си от него,след години те остават наследство на  единия му син - Георги Калудов Калудов (свекъра ми) ,който също дълги години работи  като събира дрехи по околните на Сливен села и в града,работа е имало много,дрехите са се оставяли горе на сергията и се е слизало в града за следващите,нямало е кражби и никой не се е притеснявал,че нещо ще изчезне

                                                                                       снимката е от книгата и е направена през 1975 г 




барата представлява улук,който отвежда водата от реката в конусообразна    "Пералня " направена от дървени плоскости,самият отвор на  улея се регулира в зависимост от нивото на реката и от това зависи силата на струята ,която пере и валя дрехите
Силата на струята е толкова силна,че няма как да си задържите ръката пред нея,за това и няма нужда от перилни препарати,всичко се изпира от самата вода

това е една от трите ни бари снимана преди няколко години 
а следващата снимка е на същата бара,но снимана от преминаващ турист

Освен с валяне на одеала и пране  ,Георги Калудов се занимава и с кардиране на родопски одеала .
След тъкането на одеалата,те се валят а след това минават през кардировка-това е процес ,при който се издърпват власинките на родопските одеала с пригодени за това четки,и те стават много по пухкави и меки

Одеалото  преди обработка стои твърдо


Четката представлява дървена основа със закрепена на нея лента от много твърда гума с много остриета

одеалото се слага на закрепена върлина (тънка греда,със сложена на нея летва с много забити пирончета,тези пирончета са с острието навън) ,благодарение на пирончетата то не се мести; с леко издърпване на четката по дължината на одеалото се изкарват власинките,като се внимава да не остава повърхност ,която да не е кардирана


ето и резултата

и разликата между двете одеала

За сега толкова приятели,но ще има продължение
В следващата си публикация от този род ще ви покажа и клип от барите ни и още снимки и информация
Има още толкова неща и места,които искам да Ви покажа
Сливен е с много интересно наследство и съм горда ,че съм негов жител,ще съм доволна,ако поне малко Ви предам това културно и разнообразно наследство !
Приятна вечер и сладки сънища