Старият бряст

Здравейте приятели!
Днешната ми публикаци ще е малко по-различна!Свързана е с един от символите на моят град- Старият бряст! 
Дърво на повече от 1000 години ,запомнило и запечатало в себе си част от историята на Сливен!
Статията и снимките съм взела от нета !!!!! Красиви снимки,които показват величието на това дърво в различни моменти!!!

Снимка от 1938 година намерих в архивите на Тодор Славчев 

В центъра на град Сливен се намира старо дърво, станало една от неговите забележителности. Това е Старият бряст – многовековен ням свидетел на бурната и героична история на града. Едва ли има сливенец или човек от сливенско, който като чуе името "Старият бряст", да не знае какво означава – то е изключително значим символ в съзнанието на сливенци и своеобразен код за селищна идентичност. 
Известно е, че Сливен води началото си от селището, намиращо се в района на по-сетнешния квартал Ново село. През средновековието районът на сегашната централна и западна част не е бил заселен. Той е бил обрасъл с вековна гора. Единствен остатък от нея е Старият бряст. И преди, и сега той изпълнява центроорганизиращи функции в социо-културното пространство на града. Това се проявява много ярко във фолклорната история и особено в преданията, в които Старият бряст е своеобразен стожер на етническо самосъзнание. 
Едно от преданията се отнася за реална историческа личност с емблематичен статус за гр. Сливен - Злати Кокрачоолу - един от най-известните хайдути и хайдушки водачи тук. Измежду всичките предания за него изпъква това за гибелта му. Акцентът в него е вярването, че той е неуловим, неуязвим и че има криле по мишниците. Затова, когато е убит, турците насичат тялото му, за да ги търсят. И тъй като не откриват крилете, изваждат сърцето му. След това му отрязват главата и я набиват на кол пред конака в Сливен. От този момент започва да съхне единият от клоните на Стария бряст.
Силата на неговата значимост се проявява непрекъснато във времето, във всяка конкретна обществено-историческа ситуация и до днес. При Стария бряст е измервана някога надморската височина на Сливен; край него са преминавали всички демонстрации и манифестации някога; край него са изложени телата на убитите по време на четническото движение през 1925 г.; до него е издигната през септември 1944 г. тържествена арка за посрещане на съветската армия. Днес повечето сливенци уговарят важните си срещи при Стария бряст. Той е най-важният и категоричен ориентир в пространството, когато трябва да се упъти чужденецът-другоселец; там, под неговата корона, се инициират най-важните акции в съвременния обществено-политически живот. 
В своеобразен ритуал се е превърнало откъсването и вземането със себе си на листо от Стария бряст за спомен от сливенци, живеещи в други градове и селища, което показва силата на наследената представа за това вековно дърво като много важен символ, стоящ високо в ценностната скала обществото. Вероятно това задължава, а и непрекъснато се извършва обгрижване от страна на местните власти относно състоянието му.
Старият бряст стои гордо и достолепно в центъра на Сливен около хиляда години, надживял царства и империи и не един местен велможа. И може би тук е мястото да припомня мисълта на великия в мъдростта си сливенски възрожденски мъж, който обиколил Европа, ще я изрече от висотата на категоричното си българско самосъзнание: "Не е в наша полза да се стараем да въвеждаме в родината си преждевременно западните идеи, които са пакостни за нея. Нека останем верни на вярата, на езика, на народността, на обичаите и богослужението си и да избягваме всеки, който мисли по друг начин. Както в миналото чрез тяхното спазване народът ни запази своята цялост, нека настояваме за тяхното запазване и занапред и да изоставим европейщината за европейците и за маймунски подражателните народи."
Коментарът е излишен относно актуалността и днес на подобна позиция, въпреки крайната категоричност, потребна във времето на българското възраждане и разминаваща се с идеите на настъпващата глобализация в последно време. Едва ли е необходимо да уточнявам, че глобализация не означава обезличаване на народностната идентичност - тази, в която традиционните символи са носител на ценностната система. И ние сме длъжни да разчитаме знаците на времето в тях, да осмисляме висотата на тяхната непреходност в контекста на деня, в който живеем и да препредаваме посланията им към поколенията. А това означава да се опитаме чрез наследените от предците ни знания да се стремим да съхраним смисъла на тези символи.
И днес, независимо от недотам стойностните пространствени решения, Старият бряст продължава да организира пространството на Сливен със съхранен статут на висок символ. Той е един от елементите в герба на града и ще продължава да бъде маркер на времето и за идните поколения.

Това е номинацията от тук 

Община Сливен номинира един от символите си – Старият бряст – за

участие в четвъртото издание на конкурса „Дърво с корен”, организиран

от фондация „Екообщност”. Емблематичното за Сливен дърво се класира

сред 10-те финалисти на конкурса тази година. Победителят ще бъде

определен с гласуване на Интернет страницата на фондация „Екообщност”

между1 – 31 октомври 2013 г.

Дървото победител в конкурса на фондация „Екообщност” ще получи

специализирана консултация и обгрижване за подобряване на състоянието,

както и правото да представи България в международния конкурс

„Европейско дърво на годината”.

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА НАШЕТО ЛЮБИМО ДЪРВО

тук

Полски бряст

1100 г

гр Сливен