Гергьовден


В народната песен се пее:

"Хубав ден Великден,
още по-хубав – Гергьовден..."




Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.


По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден /летен/ и от Димитровден до Гергьовден /зимен/. Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони.
Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.
След приемането на християнството, езическите покровители на стадата и на плодородието, са изместени от християнски светци, запазващи своята първооснова. Коленето на агнето от семейно-родова жертва се превръща в жертвоприношение на свети Георги.

Като народен християнски празник, традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден. Дори в наши дни все още в много райони на страната /като в Пловдивско/, на празника се усеща аромата на печено гергьовско агне.
Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.
След това идва ред на вече закланото агне, което трябва да се приготви. То се задробва с ориз, зелен лук, джоджен, агнешки дреболийки /черва, шкембе и бял дроб/. Агнето се пълни с така приготвената смес и се зашива с червен конец. Поставя се в тава и се завива с домакинско фолио. Пече се в пещ, предварително загрята и опалена. Това е работа за мъжете.
В иззидана пещ се поставят дърва и се запалват. Огънят се поддържа, докато побелее пещта.Тогава тя вече е затоплена достатъчно. Жаравата се изважда от нея и там се поставят тавите с агнетата. После се запечатва капакът с кал и се изчаква около четири часа да се изпекат.

Така задушените печени гергьовски агнета имат страхотен вкус, а из въздуха се носи чуден аромат. Гарнирани с прясна зелена салата, обядът е превъзходен. След обилното похапване обаче, въпреки желанието за сън и почивка, не трябва да се ляга и да се заспива. Вярва се, че така ще отнемеш съня на живите агнета и те ще бъдат неспокойни и ще блеят непрекъснато. Затова направете една разходка из полето, берете цветя и се радвайте на красивата природа. А ако завали дъжд?... Тогава радостта ще е по-голяма, защото всяка капка дъжд на Гергьовден е златна, живителна и пълни хамбарите с жито.

                                                              източник http://gergiovden.praznuvai.com/gergiovden.html 
                                                              снимки  Google

Коментари

Популярни публикации